ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВИДИН

http://bulgaria-online.bg/clients/210/images/catalog/products/6286ab027d6efb32_5b338c10b729441a_Slide7.JPG
 
 


Номер:

Производител:

В Наличност:
Да


 

За нас

Име на фирмата: ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВИДИН

Адрес: гр. Видин, ул. Дунавска №6

Телефон:  (094) 60 16 16 

Факс:  ( 094) 60 10 76

E-mail: ou_oa@vidin.government.bg

Уеб сайт: http://www.vidin.government.bg/

Галерия

 
 

 

 ОБЩИ СВЕДЕНИЯ

 

Област Видин се намира в северозападната част на България и обхваща площ от 3022 кв. км, което представлява 2.7% от територията на Република България. Географското положение на областта векове наред е благоприятствало развитието й като транспортен, търговски, културен и политически център.

Област Видин е входно - изходната врата на Република България за Европа и света. На север областта граничи с Република Румъния, на запад е в съседство с Република Сърбия, на юг е оградена от Стара планина, а на изток граничи с област Монтана. Северната ни граница - река Дунав, обуславя възможността за преки връзки с всички страни от Дунавския басейн.  

През областта преминават два транс- европейски коридора - № 4 Крайова /Р. Румъния - Видин – София – Кулата/ и № 7 Рейн- Майн - Дунав.

Територията на областта включва 11 общини: Видин, Бойница, Брегово, Белоградчик, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене.

По данни на Националния статистически институт към декември 2013 г. населението на област Видин възлиза на 95 467 жители.

 

ИСТОРИЯ

Област Видин е с изключително богата история. Видин е изграждал своята структура и облик в течение на столетия. Античният римски, средновековният български, турският, следосвобожденският и новият Видин са се напластили един върху друг. Сложно са преплели своите характерни белези, взаимно са се отрекли или са продължили връзката си във времето. В първото хилядолетие пр. н. е. тук живеят тракийските племена Мизи и Трибали, покорени и включени в пределите на Римската империя през I-ви век от н.е. Многобройни паметници, архитектурни фрагменти, скулптурни фигури, произведения на бронзолеярството и грънчарството свидетелстват и днес за възхода на античните Рациария (с. Арчар) и Бонония (гр. Видин) в епохата на Римското владичество. 

През февруари 1878 г. Видин е освободен от османско иго. 
В продължение на 2 хилядолетия областта е била важен военен, транспортен и търговски център. 
Днес Видин представлява една сложна плетеница, наситена с елементи от всички периоди на възход и падение през които е преминал градът. Запазени са сгради или части от тях от всички етапи на развитие. Исторически сформиралото се пространство на града и сградите, разположени в него, реката, към която той е обърнал лицето си, зеленината, която го обгръща и атмосферата, предизвикана от духовните следи на времето, създават неповторимостта на този град, наречен Видин

 

КЛИМАТ И РЕЛЕФ

Географското положение на областта обуславя умерено-континентален климат със сравнително студена зима и горещо, с недостатъчно валежи лято. Средногодишната температура е 11.2 С, като най-топъл е месец юли със средна температура 23.1 С, а най-студен – януари –1.7 С. Валежите са сравнително добре разпределени по сезони, като в ниската част на областта са около 550-600 мм/м2, а в по-високите райони достигат до 750 мм/м2. Неблагоприятно е лошото им разпределение в различните години с често случващи се продължителни засушавания. През зимата около 50 дни има снежна покривка, като по-трайна е тя в припланинските райони на Стара планина, където климатът е влажен и благоприятства развитието на горска растителност. Преобладаващите ветрове са от северозапад, но през зимата са по-често от изток – североизток. 

 

ОКОЛНА СРЕДА И ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

Като цяло област Видин се характеризира със запазен природен потенциал, поради липсата на големи производствени предприятия.

 

Въздух

Източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията на област Видин са промишлеността, горивните инсталации и автомобилния транспорт. Основните промишлени източници са съсредоточени в община Видин, а в останалите общини замърсяването се дължи основно на бита, при ползването на твърди горива през отоплителния сезон, а така също и на автотранспорта в общините, през които преминават републикански пътища. Източниците са с локално влияние и без съществено въздействие върху качеството на атмосферния въздух.


 

Води

Наличните водни ресурси на територията на областта са формирани от повърхностни и подземни води. Реките Тимок и Дунав са естествена граница с Република Сърбия и Република Румъния. През областта протичат реките Тополовец, Арчар, Видбол, Лом, Чичилска, Коматица, Грамадска, Стакевска и Скомля, характеризиращи се с изразено пролетно пълноводие и стабилно есенно-зимно маловодие.

На територията на област Видин в участъка Видин-Сланотрън-Кошава е открито находище на високоминерализирани термални води. Доказани са високи стойности на минерални компоненти йод, бром и др. в състава на водата в този участък, което представлява ценен природен ресурс.

Водите на р.Дунав в участъка на област Видин съответстват на пределно допустимата концентрация за трета категория, т.е. силно замърсени и могат да се използват само за земеделски култури. Поречията на реките Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля, Лом са І-ва категория до първото населено място и ІІ-ра категория – до вливането им в р. Дунав, т.е. средно замърсени. 

Основен проблем за състоянието на водните ресурси в областта е липсата на пречиствателни станции за отпадъчни води в големите населени места и липсата на изградена канализационна мрежа в по-малките населени места.

 

Биоразнообразие

Област Видин се отличава със сравнително богато биоразнообразие. Богатството на флората в областта се дължи главно на голямото разнообразие от условия и местообитания. Тук, на сравнително малка територия се срещат почти всички характерни за България типове местообитания. В същото време на места са се създали уникални условия за зараждането и обособяването на така нареченитеендемити, т.е. местни видове, които се срещат само в даден район. Такъв вид, който се среща само в Западна стара планина и никъде другаде по света, е Българският ерантис (Eranthis bugaricus).

Сред най-интересните Балкански ендемити, които се срещат са: Ванерова симфиандра (Simphyandra wanery), Висока бисерка (Melica altissima), иСръбската рамонда (Ramonda serbica), която е терциерен реликт. Освен с това, че е реликтен вид, Сръбската рамонда е интересна и с още един свой биологичен феномен. Растението може да се възстанови напълно дори след като е престояло година и половина без почва и вода. Вероятно тази негова способност да изпада в анабиоза го е съхранила в условията на континенталния климат с летни горещини, засушавания и зимни студове.

Фауната е представена от 179 вида птици, 53 вида бозайници от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги.

 

 

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

На територията на област Видин се намират забележителни природни феномени, защитени местности и видове, и множество културно-исторически паметници от всички исторически епохи. 



КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 
Сред по-важните от тях са: 


Крепост "Баба Вида" – Крепостта „Баба Вида” е едно от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България. Основите на средновековния замък са положени в края на Х век върху останки от крепостните стени на античната Бонония. Основният му градеж се отнася към епохата на Второто българско царство (края на XII-XIV в.). През периода на Османско владичество крепостта е неколкократно преустройвана, като от края на XVII до началото на XIX в. тя е приспособена за огнестрелно оръжие. 
Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула, а от другите страни е изкопан дълбок и широк ров. Тя заема площ 9.5 дка. Замъкът е заобиколен с ров, който в миналото се пълнел с вода от река Дунав. Над него се е спускал подвижен дървен мост, охраняван от стражева кула при входа. 
Крепостта се състои от вътрешен крепостен пояс във формата на неправилен четириъгълник с девет ъглови и междинни кули. Стените и кулите са завършвали с бойници. По-късно е изграден външният крепостен пояс с входната кула. Жилищната част на замъка е заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор. 
От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей.


Крепостни стени „Калето” - Поради необходимостта от допълнително укрепване на град Видин, който след 1718г. става граничен за Османската империя, за период от 30 години (1690-1720) се изгражда т.нар. "Кале" - крепостни стени, които са ограждали града от всички страни. Те представляват полукръг с диаметър 1 600м по р.Дунав и двойна каменна стена откъм реката. Откъм сушата е прокопан ров с дълбочина 5-6м и широчина 18м, облицован с камък и запълван в миналото с вода. "Калето" е имало 9 входни врати (капии). От съоръжението днес са запазени част от крепостните врати, северната половина от рова и малка част от стените. Запазени са Флорентин капия, Еничар капия, Пазар капия и Стамбол капия (главната порта на Видинското Кале).


Римска крепост „Калето” – Белоградчик - Градежът на крепостта показва най-малко три строителни периода: римски и византийски – от І до VІв., византийски и български – от VІІ до ХІVв., османски – от 1805 до 1837г. 
Когато римляните се установяват трайно по южния бряг на Дунав, създават тук крепост, като вплитат в стените й и труднодостъпните Белоградчишки скали. 
Използвайки естествената непристъпност на скалите, те издигат само две стени от северозапад и югоизток. В другите посоки два скални масива, високи от 80 до 100м, обгръщат крепостта. 
В сегашния вид на крепостта преобладават градежите от последния строителен период, осъществени при султан Махмид ІІ.


Римска крепост „Кастра Мартис” – Кула - Кастра Мартис е късноримска крепост, чиито останки се намират в центъра на град Кула. Построена е в края на ІІІ – началото на ІVв. като част от отбранителните съоръжения на Дунавската граница на Римската империя. Крепостта е заемала ключови позиции през най-западния старопланински проход Връшка чука и е охранявала важния римски път за Сингидунум (Белград). 

Турски конак "Колука" – Построен е през втората половина на ХVІІІ век. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХІХ век в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя е преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. сградата е превърната в музей, в който се проследява историята на Видин и Видинския регион от дълбока древност до Освобождението (1878г.). 

Джамията на Осман Пазвантоглу - Намира се в крайдунавския парк срещу Видинската митрополия. Строителството й е завършено през 1800-1801г. Джамията е масивна каменна постройка с ориенталска архитектура. Предверието й е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и украсен с летвен таван. Минарето завършва със стилизиран връх на пика. 
Тя е паметник на културата с национално значение. 

Библиотеката на Осман Пазвантоглу – Намира се до Джамията на Осман Пазвантоглу. Строителството й е завършено през 1802-1803г. Представлява четиристенна призма на квадратен план, покрит с купол и предверие. Посветена е от Осван Пазвантоглу на баща му, убит по заповед на султана. Книгите в нея са били 2 664 на брой, от които 2 014 са били предадени на Турция, а 650 се намират в Националната библиотека "СВ. Св. Кирил и Методий" в София. 
Тя е паметник на културата с национално значение. 


"Кръстатата казарма" - Сградата е построена през 1800 -1801г. за нуждите на османските войски в града и е била свързана посредством покрит дървен мост с намиращата се в съседство оръжейна работилница. По-рано там е била градината на Стария сарай и се е използвала за конак на еничарите. Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260кв.м. Има форма на равнораменен кръст. След Освобождението тя е била съд и казарма на българската войска. През 1965-1967г. сградата е реставрирана и адаптирана за музей, а от 1969г. в нея е уредена етнографска експозиция, представяща традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX до 20-те години на XX век. 

Мавзолей на Антим І - Мавзолеят на първия български патриарх Антим І се намира в двора на Видинската митрополия. Помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх. В подземието е разположен саркофага, в който са положени останките на екзарх Антим I. 

Църквата "Св. Пантелеймон" – Намира се в двора на Видинската митрополия. Църквата съществува от първата половина на ХVІІ в., като през1644г. е изографисана. 
Църквата "Свети Пантелеймон" е национален художествен паметник. 

Църквата "Св. Петка" – Църквата съществува от първата половина на ХVІІв. По силата на османски граничен закон за конфискация и приспособяване за военни цели на всички християнски постройки и поради близостта й до военни обекти, тя е превърната в склад и се използва като такъв до няколко години преди Освобождението. 

Катедрала "Св. В. М. Димитър" – Построен през ХVІІ в. предимно от дървен материал, храмът просъществувал около 240 г. На 6-ти декември 1868г. в него за първи път се е служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който по- късно е избран за първи български екзарх. През 1889 г. храмът е срутен поради овехтялост на дървената конструкция и започва строеж на новия храм. През 1926г. храмът е тържествено осветен от видинския митрополит Неофит. 
Катедрала "Св. В. М. Димитър" е втора по големина след храм - паметника "Св. Александър Невски" в София. 
Тя е паметник на културата с национално значение. 

Синагогата – Намира се в близост до Крайдунавския парк. Сградата е построена за една година - през1894г., със съдействието на евреите от всички краища на България. 
Тя е втората по-големина след тази в София, а главната й фасада е внушителна. От 1950г. постройката е загубила основната си функция и е използвана за склад, което е довело до лошото й състояние в момента. 

Тя е паметник на културата с национално значение. 

Старата турска поща – Строена е през втората половина на ХІХв. специално за пощенски нужди. Вероятно е завършена през 1859г., когато Видин е свързан чрез телеграф с различни европейски градове. Тя е масивна двуетажна сграда с трезор в подземието си. Това е единствената запазена стара поща в България. Намира се в Крайдунавския парк до джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу. 

Видински общински театър – Двуетажната сграда е построена през 1891г. и е първата сграда в свободна България, предназначена специално за театър. Намира се на входа на Крайдунавския парк. 

 



РЕЗЕРВАТИ 

Биосферен резерват "Чупрене" 
Намира се на територията на общините Белоградчик и Чупрене, и заема площ от 1439.20 хектара. Резерватът е изключителна държавна собственост и се стопанисва и охранява от органите на МОСВ. 
През 1977г. Световната организация за възпитание, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО, го включва в своите списъци на защитените природни територии като "неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда", с което резерватът получава международен статут.

 


ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 

Природна забележителност "Белоградчишки скали" 
Обявена с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания, както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, около гр.Белоградчик. Множеството скални форми (червени пясъчници), които природата е ваяла с векове, за да ги превърне в причудливи форми от приказките, в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност. http://www.belogura.hit.bg/ 

Природна забележителност "Пещера "Магурата" 
Пещерата е природна забележителност с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с.Рабиша, община Белоградчик. ПЗ "Пещера “Магурата" е една от най-големите (над 30 000 кв.м,) и най-красиви български пещери. В нея могат да се наблюдават естествено образувани "зали", множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20 м височина и над 4 м диаметър) наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000 г.пр.н.е.) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалната егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. Подобни на скалните рисунки в пещера “Магурата” са открити само на още три места в света – Франция, Испания и Сибир. 
http://www.belogura.hit.bg/ 

Природна забележителност "Боров камък" 
Скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха. в едноименната местност, в землището на с.Боровица, граничещо с природна забележителност "Белоградчишки скали". Обявено за природна забележителност с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма. 

Природна забележителност "Леви и десни сухи печ" 
Разположена е в землището на с.Долни Лом, община Чупрене, с обща площ 0,2 ха. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Консервирана за посетители с цел запазване на природните дадености от разрушаване. 

Природна забележителност "Венеца" 
Намира се в местността “Чукара” до с.Орешец, община Димово, в преустановила действието си кариера. Изключително красива със скалните си образувания. Пещерата е консервирана и не се посещава от туристи. 

Природна забележителност "Водопад на р.Стакевска в местността "Бялата вода" 
Водопадът се намира сред борова гора в местността "Бялата вода", в землището на с.Стакевци, община Белоградчик, на площ от 1,6 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на девствената природа в този район. 

Природна забележителност "Петков церак" 
Водопад “Петков церак” е разположен в близост до с.Бойница. Височината му е над 6 метра. Водопадът е рядкост за района и се отличава на фона на обкръжаващата го среда с естествената си красота. 


 


ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ 

Защитена местност "Връшка чука" 
Обявена е с цел запазване на единственото в света находище на растителния вид Български ерантис (Eranthis bulgaricus), единствените в България находища на Тъмнопурпурна метличина, Томасиниев минзухар, на защитените видове Понтийски пелин, Ничичово прозорче, Розов божур, Червена липа и др. Намира се на границата с Република Сърбия, в землището на с.Извор махала, община Кула, върху планинско възвишение с обща площ 67,6 ха. 

Защитена местност "Чупренски буки" 
Обявена е през 2007г., при прекатегоризиране на буферната зона на резерват “Чупрене”, като обхватът, границите и режимите на опазване не са променяни. 

Защитена местност "Остров Кутово" 
Защитена местност “Остров Кутово” обхваща част от територията на едноименния Дунавски остров, разположен при речен километър 801-ви, срещу с.Кутово, община Видин. Обявена е с цел опазване местообитанията на редки и уязвими растителни видове като Блатно кокиче и водолюбиви птици: Нощна, Сива и Малка бяла чапла, Къдроглав и Розов пеликан, Лопатарка, Малък и Голям корморан и др. 

Защитена местност "Острови Близнаците" 
Попада на територията на Дунавските острови Голям и Малък близнак. Обхваща площ от 112 дка. Обявена е с цел опазване местообитанията на застрашени, редки и уязвими животински видове: Лопатарка, Нощна чапла, Малка бяла чапла, Сива чапла, Малък и Голям корморан, както и растителни видове: Блатно кокиче, Лъскаволистна млечка, Кръглолистна вълча ябълка. 

Защитена местност "Раковишки манастир" 
Намира се на около 4 км северозападно от с.Раковица, община Макреш и заема площ от 50 хектара. Разположен е в подножието на връх "Черноглав", в планина Бабин нос от Западния Предбалкан. Манастирът е обявен за паметник на културата. 

Защитена местност "Липака" 
Историческо място “Липака” се намира на територията на с. Милчина лъка, община Грамада. През 2003г. е прекатегоризирана в Защитена местност “Липака”. 


 

 

ТУРИЗЪМ

Туризмът е приоритетен отрасъл на българската икономика със сериозен потенциал за развитие. През последните години значението му за социално-икономическото развитие на страната и делът му в БВП непрекъснато нараства. Налице са повишени инвестиции в инфраструктурата и подобрения в правната и институционална рамка за него. Значително се увеличава броят на МСП в сектора. Туризмът във Видинска област е представен основно чрез фирмите, предлагащи хотелиерски услуги, заведенията за обществено хранене и лицензираните туристически агенции. Природните и културни забележителности на областта, нейната богата история, превръщат региона в интересно място за различните видове туризъм. 

Развитие на ЕКО ТУРИЗЪМ, ЛОВЕН И РИБОЛОВЕН ТУРИЗЪМ 

Биосферен резерват – Чупрене с площ 1439 хектара. Същият е включен в списъка на ЮНЕСКО към ООН. В област Видин се намират редица защитени местности, видове и природни забележителности. Тук влизат световно известните скални образувания – Белоградчишки скали, Боров камък, Чутурите, и пещерите Магура и Венеца. 

Ловно - дивечовъдно стопанство "Миджур" – намира се в близост до гр. Белоградчик. Стопанството предлага отлични условия за лов на редки видове животни, което го прави привлекателно място за чуждестранните туристи. 

Рабишко езеро – то е най-голямото в северозападна България с площ 3250 дка. На 100м. от южният му бряг е разположен къмпинг. 


Язовир с. Полетковци – подходящ за развитие на спортен риболов и лов, един от най-чистите язовири в региона. 

Зона за отдих "Божурица"– разположена е на 18 км югозападно от гр. Видин. Зоната за отдих разполага с над 600 легла на ведомства, стопански предприятия, обществени организации и частни бази. Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарковата среда и водна площ – плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч предоставя условия за практикуване на ловен спорт. Транспортната достъпност до зоната е много добре осигурена. 

Зона за отдих "Белоградчик" – Обхваща едноименния град с уникалния природен феномен Белоградчишките скали и Белоградчишката крепост. Един приказен свят от хора, животни, вкаменени гори и крепости, изваян от природата в продължение на милиони години. Зоната за отдих е посещавана от много български и чуждестранни туристи поради уникалната красота и стойност на туристическите обекти. Има много добри условия за пешеходен и познавателен туризъм. Разполага с уютни семейни хотели, туристическа хижа, удобни транспортни връзки. 

Зона за отдих "Рациария" – Намира се на 17 км. южно от Видин на брега на р. Дунав. Обрасла с акации, цер и ясен, тя разкрива панорамни изгледи към реката. В зоната има добри условия за краткотраен отдих край водно течение с риболов, пешеходен и познавателен туризъм, индивидуален вилен отдих. В непосредствена близост е археологическия обект Рациария – останки от времето на римското владичество. 

ВОДЕН ТУРИЗЪМ

Река Дунав предлага условия за развитие на воден туризъм. Всяка година през месец август Видин е домакин на традиционната международна регата ТИД, която през 2005г. навърши 50 години от създаването си. 

Река Фалковец предлага отлични условия за развитието на воден слалом, както и екстремни спортове.

 

 

ПЕЩЕРЕН ТУРИЗЪМ 

Пещера "Магура" 
Oбхваща Рабишката могила (461 м. надморска височина). Тя е една от редките по своята красота и разнообразие природни забележителности в България. Пещерата е благоустроена. Подземните й лабиринти имат дължина около 2.5 км с импозантни зали, сталактити и сталагмити и редки пещерни образувания Скалните рисунки запазени в нея, датират от IX-VIII в. пр. Хр., са уникални шедьоври на праисторическото изкуство в Югоизточна Европа. Към настоящият момент пещерата е електрифицирана и в нея има обособена зала за дегустация на уникалното вино "Магура". 

 

БАЛНЕОЛОЖКИ ТУРИЗЪМ 

На територията на област Видин в близост до с. Сланотрън е открито находище на високо минерализирани термални води, с високо съдържание на йод, бром и др. подходяща за добив на химически компоненти за фармацевтичната промишленост, добив на геотермична енергия и използването им за балнеолечение. Прогнозните експлоатационни ресурси на източника са 5.00 л/сек или 158 680 м3/год. при температура на водата 41°С. 

 

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ

Областта разполага с разнообразни природни ресурси и забележителности за развитие на туризма, но въпреки тези предпоставки селският туризъм е развит много слабо. 

 

 

ИНФРАСТРУКТУРА

РАНСПОРТНИ МРЕЖИ 

Географското положение на Област Видин в най-северозападната част на Република България, разположението й на две държавни граници – с Република Румъния и Република Сърбия, и границата на североизток с р. Дунав, и отреждат значимо място в националната и европейска транспортна мрежа. 
Транспортната система в Област Видин е представена от добре развита пътна мрежа, воден, железопътен транспорт, и потенциална възможност за развитие на въздушен транспорт. Това предоставя изключително добри възможности за развитието на интермодален транспорт и утвърждаването на областта като транспортен и логистичен център. 
През областта преминават два трансевропейски коридора - № 4 Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава–Будапеща-Крайова(Румъния)-Видин-София-Солун/Пловдив - Истанбул и № 7 р. Дунав (Рейн–Майн-Дунав). 
Дунав Мост Видин-Калафат има ключово значение за развитието на Пан-европейски транспортен коридор 4 и за цялата Югоизточна транспортна ос на Европа и на Транс-европейската транспортна мрежа с възможностите за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница. 

http://www.vidincalafatbridge.bg/ 

Пътна мрежа 

Трансевропейски коридор №4 
От първостепенно вътрешно и международно значение за област Видин е преминаващият през територията й път Е 79 Граница Румъния - Ферибот Видин - о.п. Видин - Димово - Ружинци - Монтана - Враца - ок.п. София - о.п. Благоевград - граница Гърция, който е част от трансевропейски коридор №4, свързващ Югоизточна с Централна Европа. 

Голяма част от инфраструктурните проекти в областта са насочени към модернизацията и разработването на участъка от международния коридор с оглед неговата интеграция с трансевропейската транспортна мрежа. 

През юни 2013 г. официално е открит мостът над р. Дунав при Видин – Калафат, който свързва градовете Видин в България и Калафат в Румъния. С изграждането на инфраструктурното съоръжение транспортната мрежа на България съществено се отваря и се интегрира по-тясно в европейските транспортни мрежи.Проектът е част от Паневропейския транспортен коридор 4 и има ключово значение за цялата югоизточна транспортна ос на Европа и на трансевропейската транспортна мрежа с възможностите за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница. 
Общата дължина на пътната част на моста е 1391 m, а на железопътната – 1791 m. Съоръжението включва по две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея. Работите по инфраструктурата включват изграждане на нова товарна железопътна гара и 7 km нова 
железопътна линия, реконструкция на съществуващата пътническа гара и строителство на четири пътни възела на две нива. 


Други по-важни пътища, обслужващи областта са: 
1.Второкласен път ІІ – 11 (О.п. Видин - Димово) - Симеоново - Ботево - Арчар - Лом - о.п. Козлодуй - Оряхово - Гиген - Брест - Гулянци - (Дебово - Никопол), свързващ градовете по течението на р.Дунав; 
2.Второкласен път ІІ – 12 О.п. Видин - Иново - Брегово - граница Сърбия; 
3.Второкласен път ІІ – 14 О.п. Видин - Кула - Връшка чука - граница Сърбия. 

Пътната мрежа на територията на област Видин, стопанисвана от Областно пътно управление – Видин, е 611,4 км републикански пътища, от които 73,5 км – І-ви клас, 91,0 – ІІ-ри клас, 443,4 км – ІІІ-ти клас и 3,5 км – пътни връзки. Към началото на 2008г. 239,6 км от републиканските пътища в областта са в добро състояние, 160,2 км – в средно, а 211,6 км – в лошо. В лошо състояние се намират 35,0 км от пътищата ІІ клас и 176,6 км от третокласните пътища. 
Гъстотата на републиканската пътна мрежа в областта е 0,202 км/кв.км при средна стойност за страната от 0,174 км/кв.км. 

Общинска пътна мрежа в област Видин 

Гранични контролно - пропускателни пунктове 

На територията на Област Видин се намират четири ГКПП: 

1. ГКПП Връшка чука (България - Сърбия) по направление на второкласен път II-14 О.п. Видин - Кула - Връшка чука - граница Сърбия, свързващ градовете Кула и Зайчар(Сърбия) 
2. ГКПП Брегово (България - Сърбия) по направление на второкласен път II-12 О.п. Видин - Иново - Брегово - граница Сърбия – най-северната транспортна връзка между България и Сърбия, свързващ градовете Брегово и Неготин (Сърбия). 
3. ГКПП Видин - Речна гара – намира се в централната част на гр. Видин, обслужва плавателните съдове по р. Дунав 
4. ГКПП Видин – Ферибот – намира се на 2,5 км от гр. Видин в Северна промишлена зона. Обслужва фериботната линия Видин – Калафат (Румъния). 

През 2007г. бе подписано споразумение между държавните глави на Република България и Република Сърбия за откриване на нов гранично-пропускателен пункт на българо-сръбската граница при проход “Кадъ Боаз” между с.Салаш, Община Белоградчик и с.Ново корито, Община Княжевац. Изграждането на нов ГКПП ще улесни преминаването на пътници и превозни средства и ще окаже положителен ефект върху инфраструктурата и икономическото развитие на област Видин. 


Пристанищна мрежа 


Разположението на област Видин на брега на р. Дунав осигурява възможност за преки връзки със страните от Дунавския басейн, като гр. Видин е първият български град по течението на реката. 

В района на град Видин по десния бряг на р. Дунав в участъка от км 785.000 до км 795.000 е разположено "Пристанище - Видин". 

Пристанището експлоатира четири производствени района: 
•Пристанищен терминал Север - разположен в Северна промишлена зона от км 793.500 до км 793.700 на р. Дунав; 
•Автофериботен терминал - разположен също в Северна промишлена зона от км 792.800 до км 793.000. Обслужва фериботната релация Видин – Калафат; 
•Пристанищен терминал Център - разположен в централната градска част от км 789.900 до км 791.300; 
•Пристанищен терминал Юг - разположен в Южна промишлена зона от км 785 до км 785.200 с площ от 48 000 кв.м. 

Бъдещото развитие на пристанищата в областта е свързано с тяхното поетапно отдаване на концесия. 
На територията на област Видин функционират и пристанища, които са стопанисвани от частни фирми: Ро – Ро терминал, разположен в Северна промишлена зона; Петролен терминал, разположен в Южна промишлена зона; пристанище на Дунавски драгажен флот. 
Пристани, които не функционират има и при селата Връв, Ново село и Арчар. 



Летище Видин 
На 6 км от гр. Видин е изградено гражданско летище, с дължина на пистата 2 030 м и ширина 40 м. Летище Видин е изградено през 1973 година, като към момента то не функционира. Сравнително запазената инфраструктура и технически съоръжения към летището представляват сериозен актив за неговото бъдещо възстановяване. 
През 2007г. с оглед проявения инвеститорски интерес от Областна администрация Видин са предприети действия за проучване на възможностите за възстановяване функционирането на летището като летателна площадка за самолети с тегло до 5700 кг. и 19 места. 

Железопътна мрежа 
Железопътният транспорт на територията на област Видин се стопанисва от поделенията на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и БДЖ ЕАД. Област Видин е свързана с националната ж.п. мрежа посредством 87 км ж.п. линия, част от VII главна ж.п.линия София - Видин. Железопътната линия е единична, въведена в експлоатация през 1923 година, като от 1988г. е изцяло електрифицирана. 
Ж.п. линията обслужва пряко общини Ружинци, Димово, Макреш, Грамада и Видин. Без пряк железопътен транспорт до областния център и страната остават общините Белоградчик, Брегово, Бойница, Кула, Ново село и Чупрене. 
В участъка от ж.п. линията Видин – София, преминаващ през територията на Област Видин, има 13 железопътни гари, спирки и разделни постове. Гара Видин е една от най-старите гари в България, като експлоатацията й е започнала през 1923г. 
Съществува ж.п. линия от гр. Видин до ГИПС АД – с.Кошава, която е предназначена за товари и се нуждае от рехабилитация. Част от трасето й ще се използва при свързването на Дунав мост ІІ със съществуващата ж.п. инфраструктура. 
При изграждането на прилежащата инфраструктура към новия комбиниран пътен и железопътен мост над р. Дунав при Видин, ще бъде модернизирана и ж.п. инфраструктурата около гр. Видин. Предвижда се реконструкция на съществуващата пътническа ж.п. гара, изграждането на нова товарна ж.п. гара и изграждане на приблизително 15 км единична железопътна линия за максимална скорост от 160 км/ч. за конвенционални влакове. 
Проектът за модернизацията на ж.п. линията Видин – София със стойност 320 млн. евро е включен за реализация и финансиране в Индикативния списък на приоритетните проекти в Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013г. 
На 11.01.2006 г. беше подписан и Финансовият меморандум по програма ИСПА за финансиране на техническата помощ по разработването на проекта. 


ВОДОСНАБДИТЕЛНА И КАНАЛИЗАЦИОННА СИСТЕМА 

Област Видин разполага със сравнително добре организирана водоснабдителна мрежа с обща дължина 1 725 км. Регионът е относително задоволен с питейни води, но системата за водоподаване е високо енергоемка. 
Водоснабдяването се осъществява помпажно, гравитачно и смесено. Около 16% от подаваната вода е гравитачна, а 84% - помпажна. Питейната вода за област Видин се осигурява основно от подпочвени води, като в Община Чупрене се използват и повърхностни водоизточници. 
Водопроводната мрежа, която поддържа "В и К" ЕООД гр. Видин, е изградена в периода от 1938 г. до сега. По-голямата част е силно амортизирана, което води до увеличаващ се брой аварии, и се нуждае от обновяване и модернизация . 
Канализационна мрежа е изградена в гр. Видин и част от по-големите населени места в областта, като в останалите отпадъчните води се заустват в септични ями. 
В област Видин няма населено място с изградена пречиствателна станция. 

 


ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ 

Захранването на електроразпределителната мрежа на област Видин изцяло зависи от електроенергийната система на Република България. 
Електропреносната мрежа в област Видин се експлоатира и поддържа от „ЧЕЗ Електро България” АД. 
Предприятия, добиващи ел.енергия на територията на областта са: ВЕЦ каскада –Горни Лом, състояща се: ВЕЦ "Китка", ВЕЦ "Горни Лом", ВЕЦ "Миджур" и ВЕЦ "Фалковец"; и ТЕЦ – Видин. 
Като цяло енергийният сектор в Област Видин се характеризира с голям дял на енергия, получена от твърди горива. 
През 2007г. бяха предприети стъпки от Областна администрация Видин за проучване на потенциалните производствени и битови нужди от снабдяване с газ в региона. През 2008г. продължава активната работа по проекта с оглед оползотворяване на възможностите за газифициране на областта. 
Оптимизиране на енергопотреблението, въвеждане на енергоефективни технологии и използване на възобновяеми енергийни източници са сред приоритетите за развитието на областта. 

 

 

гр. Видин, ул. Дунавска №6